За суеверието

суеверието Какво е суеверието?

 

Суеверието е вярване в свръхестествени сили като двигател на събитията. По своята същност суеверието е предразсъдък, поверие, заблуда, че такива сили съществуват и могат да бъдат регулирани и повлияни. Проявява се в носенето на талисмани, правене на магии, избягване на числото 13, страх от черни котки и други подобни. 

Аз имам черна котка у дома и освен, че ме спъва, когато ми се мота из краката, не ми е донесла нещастие. Напротив, действа ми успокояващо.

В миналото, когато хората не са можели да си обяснят много от природните и физични закони е било логично да си суеверен. Но сега във време на научен прогрес и високи технологии, някак не се вмества. И въпреки всичко суеверието продължава да го има.

 

Влияние на суеверието върху хората днес.

 

Все по-често се срещам с хора които отдават неуспехите си на уж направена магия или родово проклятие, на това, че някой им завидял и ги погледнал лошо, на черната котка минала пред тях и още, и още.

Единственото, което обединява тези хора е, че неискайки да поемат отговорност за успехите и неуспехите си, те прехвърлят тази отговорност на суеверията. Така се започва едно ходене по врачки, едно лудо пръскане на трудно спечелени пари, а  нещата вместо да се оправят, се влошават, понеже енергията на човека отива не да си реши проблемите, а да търси причината за тях там, където я няма.

И в този ред на мисли ще се опитам да обясня защо магия и родово проклятие НЯМА,

но в същото време действат и то безотказно.

Любимата ми героиня Баба Вихронрав на Тери Пратчет казва нещо такова: “Защо да го кълна, ако няма да ме чуе?!”. 

Това много добре илюстрира как тъй проклятия няма, но действат. Колкото и да кълнете някой, когото не харесвате, ако той не знае, че го кълнете, ще си живее живота мирно и щастливо, а вие си кълнете като си нямате работа. Но ако същият този някой чуе как го кълнете и е суеверен то… От там на сетне той ще свързва всяка беда със вашата клетва. Дори и да се спъне, ще мисли, че е поради клетвата. 

В следствие на суеверието си и вярата, че клетвата ви действа, този човек ще започне да се изживява като жертва и самото му излъчване ще е на жертва. А човек с такова излъчване е логично да става системно жертва на обстоятелствата и на околните. И ето, че проклятия няма, но действат.

Нека обясня и как ако имате излъчване на жертва,

ще ставате все по-често жертва на нечии капризи и интереси.

По семинари често давам следното упражнение:

Влезте усмихнати в магазин, в който продавачката е намръщена, поискайте каквото сте решили да купите, платете и пожелайте приятен ден. Ще видите, че вашето добро настроение и поведение ще рефлектират върху намръщената продавачка и тя ще ви изпрати с усмивка.

След седмица или две (да ви позабравят) влезте в същият магазин, но гледайте продавачката да е в настроение и усмихната. Вие пък се дръжте като жертва. Поискайте да ви препоръча дребни сладки, че ще гостувате някъде, започнете да се триумите дали тези или онези сладки. Мърморете, че се страхувате да не се излъжете в избора си. Попитайте не просто дали сладките са в срок на годност, а дали не ви пробутва сладки с изтекъл срок и т.н.

Просто се дръжте като мърмореща потенциална жертва и ще видите как усмивката на продавачката се стопява, започва да гледа на вас като на нещо гадно и досадно и нищо чудно в крайна сметка да ви пробута отвратителни сладки, с ако не изтекъл, то поне изтичащ срок на годност. И всичко това, защото сте си го изпросили с излъчването на вечната жертва.

След някой и друг ден посетете магазина, този път излъчвайки авторитет (за целта ще трябва и да се облечете подходящо с костюм примерно), дръжте се вежливо, но без излишни усмивки и разговори и ще видите респекта в очите на продавачката.

Изобщо сценариите са много (на скандалжия, на веселяк и т.н. ) и целят да покажат нагледно, че както се чувствате и каквото излъчване имате, такова отношение от околните получавате.

Но да се върнем на клетвите и на излъчването на жертва.
 

Ако човек поддава на суеверията, вярва в черни магии, клетви и други подобни, когато изпадне в беда, няма да впрегне воля и ум в решаване на проблема, а ще изразходи цялата си енергия да се самосъжалява, че то така му било писано, омагьосан бил или го прокълнали. Съответно ще хукне по врачки и баячки да му уж развалят магията, ще почне да се жалва пред всичките си близки, че видиш ли му завидели и го прокълнали, затова сега в нищо не му върви. Ще се превърне във вечно хленчещ досадник, от който в един момент ще започнат да странят и най-близките му и… И накрая иди му обяснявай на този човек, че не е прокълнат, а сам си е причинил всичкото това зло.

Надявам се успях прилично да обясня защо проклятия няма, но действат.

А магия има! 

Магия е Приятелството, което е до живот. И главната буква в Приятелство не е случайна. Не зная какво бих правила без приятелите си, които са ми такива още от детството.

Магия е раждането на дете. Магия е любовта. Магични са споделените мигове на щастие, красивият изгрев или залез, пълната луна, слънцето. Магия има в красива картина, хубава музика и във всичко прекрасно за очите и душата. Магията е нещо красиво което ни прави щастливи. Другото са просто суеверия.

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top