Сигурно темата за смъртта ви се струва сранна, да не кажа страшна, но…
Според мен за много хора, борещи се със рак, множествена склероза, спин и други тежки болести ще бъде полезна.
При такава една страшна диагноза като коя да е от изброените горе, е много важно човек да се пребори със страха от смъртта, за да може след това да се бори адекватно и със болестта.
Аз самата боря един рак и говоря от личен опит.
Първите дни, когато ми казаха страшната диагноза, като всеки нормален човек изпаднах в дълбока депресия. Направо си блокирах от всякъде при мисълта, че утре животът ми може да свърши. И за разлика от писанията в дебелите книги, не помислих какво още не съм успяла да направя. А какво ще прави синът ми без мен, близките ми как ще го преживеят, хората, които имат нужда от мен как ще се справят. И все мисли от този род.
След цяла седмица изпадане в дълбока черна дупка ми светна, че нещо се вземам много на сериозно като си мисля, че едва ли не, ако ме няма, то синът ми и близките ми няма да оцелеят. И ме напуши на смях.
Излизаше, че според моите депресивни мисли, ако се затрия и светът ще свърши. Да ама не… Светът не свършва със смъртта на един човек. Хората не спират да живеят само защото техен близък, родител, дете или приятел е починал. Те прегръщат мъката и болката и продължават напред.
В момента в който осъзнах това и страхът ми как ще се справят сина ми и близките ми без мен се изпари.
Осъзнах, че ако си отида без време ще ги боли и ще тъгуват, но няма да спрат да живеят.
Замислих се и за друго. Ракът е страшна болест, но колко хора умират при катастрофа или при някакъв глупав инцидент без време. Баба ми казваше, че за оня свят ред няма.
Т.е. аз мога и без да съм болна, да си отида внезапно от този свят. В крайна сметка се оказва, че болестта ми дава рядкия шанс да се подготвя психически за неизбежният край. А знаейки, че този край може да е след години, но може да е и след ден, се старая да дам на обичаните от мен хора най-доброто, на което съм способна. Да подготвя и тях, за да приемат по-леко загубата.
Прошката и любовта
Докато размишлявах по темата се сетих за много случаи, когато и аз, и мои приятели, са губили близък. После с месеци наред след това са се самообвинявали, че в един или друг момент са се карали с този човек. Че не са му поискали прошка или не са му дали такава. Тези мисли ме доведоха да това, че не пропускам да кажа на близките си, че ги обичам, дори когато сме в обтегнати отношения. А в семейството си не допускам да си легнем скарани вечер.
Просто осъзнах, че конфликтите понякога са неизбежни, но винаги можем да стигнем до консенсус. Да си оправим отношенията ДНЕС, не утре и не като ни мине яда, а ДНЕС. Защото живота може след малко да си отиде от нас (дори и от най-здравия) и този, който остане, ще живее с мисълта, че не е простил или не е поискал прошка.
Но пишех за страха от смъртта…
Смъртта сама по себе си не е страшна, тя е просто край на живота. Спираш да чувстваш, да мислиш, няма болка, радост, тъга, няма нищо. Няма те – остава само тленната обвивка. Това от научна гледна точка.
Аз от друга страна съм фантазьор и мечтател, фен на Тери Пратчет. Затова предпочитам да си представям Смърт (в мъжки род) като антропоморфна персонификация, със сини сияния в очните кухини на черепа. И яздещ белият кон Бинки, точно както Пратчет го е описал. И пак както Пратчет е писал, след смъртта всеки го очаква това, в което вярва.
И понеже не вярвам в Ад и Рай, смятам да стана топчица енергия, която да обходи вселената и да поразгледам какво има по другите планети. А ако попадна на извънземно с антенки няма да пропусна да го дръпна за антенките. Такава една весела фантазия ме вади от депресивните мисли, когато все пак ме споходят.
Друго, което осъзнах, докато се борех със страха от смъртта и депресивните мисли е, че не е нужно да депресирам и околните със своите страхове.
Добре болна съм и утре може и да ме няма вече, но трябва ли да изглеждам като такава?!?
Съответно след поредната операция като се освестя от упойката първото, което правя е следното. Да се погледна в огледалото и да поприкрия с грим изтормозения вид на лицето си. Това, което се случва неизбежно после е, че лекуващите ме лекари казват, че щом имам желание да изглеждам добре, значи имам и хъс да се боря със заболяването. И дават всичко от себе си, за да ми помогнат.
Та не зная дали с писанията си съм помогнала на някого. Но от както не се страхувам от смъртта, живея някак по-пълноценно.
За лечението
Спазвам предписанията на лекарите, не задълбавам в излишни мисли за заболяването си, но и не го игнорирам. Не изпадам и в другата крайност да хукна по признати и непризнати шамани и лечители.
Не отричам природолечението, но и не пия билки без преди това да съм се консултирала с личния си лекар. И в редките случаи когато кажа пред чужди хора, че съм с онкологично заболяване, ме гледат с недоверие, понеже нямам излъчването на чакаща смъртта. Съответно мислят, че се шегувам.
Този сайт използва бисквитки, за да подобри вашето преживяване, докато навигирате през сайта. От тези бисквитки, бисквитките, които са категоризирани според нуждите, се съхраняват във вашия браузър, тъй като са от съществено значение за работата на основните функционалности на сайта. Също така се използват бисквитки на трети страни, които помагат да се анализира и разбере как използвате този сайт. Тези бисквитки ще се съхраняват във вашия браузър само с вашето съгласие. Освен това имате възможност да се откажете от тези бисквитки. Но отказът от някои от тези бисквитки може да окаже влияние върху работата ви със сърфирането.
Необходимите бисквитки са абсолютно задължителни, за да функционира правилно сайтът. Тази категория включва само бисквитки, които гарантират основните функционалности и функции за сигурност на сайта. Тези бисквитки не съхраняват никаква лична информация.
Всички бисквитки, които може да не са особено необходими за функционирането на сайта и се използват специално за събиране на лични данни на потребителите чрез анализи, реклами, друго вградено съдържание, се наричат ненужни бисквитки. Задължително е да се предостави съгласието на потребителя преди пускането на тези бисквитки на сайта.
