У страничния наблюдател остава недоумението кой се побърква повече от подобно поведение- собственикът или домашният му любимец?
Според Емануела Прато-Превиде, италиански психолог, в основата на един такъв нездрав съюз между човек и животно, лежи именно пренасянето на родителските чувства и форма на поведение. Такива хора несъзнателно предават чувствата си на четириногото, защото не ги дават и не ги получават в живота си от никъде другаде.
Изследванията сочат, че несъблюдаването на нуждите на животното, водят до рискове от психични проблеми както у собственика, така и у любимеца му. Това не означава изцяло отдръпване.
Полезно е да се спазват някои правила.
Животните харесват човешкия глас, частично разбират какво им се казва и донякъде се ориентират в интонацията. Не трябва обаче да се има свръхочаквания да реагират на изопачени родителски чувства към тях. Особено, ако са обилно поляти с умалителни думи и/или с крясъци.
По време на разходка дърпането и лашкането на домашния любимец също са в негова вреда. Най-вече ако то е, защото животното не харесало “каката”, “баткото” и други двуноги, по начин, очакван от собственика.
Лигавенето на животното и прекаляването с храната в объркването, че така се показва обич към любимеца, също вредят. Те със сигурност галят самолюбието на собственика, но съсипват здравето на четириногото.
Обличането в животински дрешки, освен за кучета през студените дни, е също проблем. Животните не носят дрехи и за тях това е по-скоро мъчение, а не радостно събитие. Аналогично по отношение на прическите, особено ако включват множество ластички и прекаляване с сресването или стригането.
Най-главното правило включва в себе си търпението и любовта към домашния любимец, но само като към приятелче, а не като към дете.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
