Намерих такива чуждестранни сайтове.
Тъй като и в България не е по-различно, реших да предоставя в мой любителски превод част от разказаните действителни истории, на които попаднах, като запазвам анонимността на споделилите ги:
* * *
“Мен например, ме заплашваха със сиропиталище, за да имам добро поведение. Не ме дадоха, но от далеч ми показваха някаква сграда и обещаваха как там ще ме оставят, ако не слушам. Бях на около 5 години. Беше ми не просто болно и страшно. За мен беше ужас, който дълги години не можах да преодолея!”
* * *
“Когато бях дете ме плашеха с полиция, бандити, а като поотраснах и с маниаци. Страховете бяха прекалено много и ме победиха. И до сега подскачам от страх дори само като звънне звънеца на вратата.”
* * *
“С брат ми като бяхме деца, мама ни плашеше как ще се самоубие, ако не слушаме и колко лошо ще ни бъде без нея. Казваше как никога няма да си простим, че сме я докарали до там. Едва неотдавна след много терапии, се научихме да спрем да се боим и да реагираме.”
* * *
“Веднъж родителите ми се “пошегуваха” с мен и сестра ми, че щом не слушаме, ще ни оставят в къщи и ще си тръгнат. Качиха се в колата и потеглиха. Започнахме да плачем и да бягаме след колата. Не ни изоставиха, разбира се, но беше ужасно!”
* * *
“Мен ме плашеха, че бог ще ме накаже
и няма да зная кога ще се случи това. Живеех в постоянен страх.”
* * *
“Много добре си спомням как майка ми ме водеше на някъде за ръка, а аз плачех. Майка ми много се сърдеше на плача и ме заплаши, че ще ме даде на полицая. Аз осъзнах това като реална опасност и много се уплаших. Започнах да рева още по-силно, ако и главата ми да разбираше, че няма да стане по-добре. Как ми повлия? Периодично съм жертва на психично насилие и до сега, макар да се боря всякак да не го допускам.”
* * *
“Плашеха ме с лекари и аз мислех, че като се разболеят родителите ми, вината е моя. А ако родителите ми се скарат, решавах, че пак е заради мен, че отново нещо не правя както трябва. От лекари и до сега се страхувам.”
* * *
Общото относно този вид неуместни изнудвания на децата, за да слушат е, че родителите сами отнемат чувството за спокойствие и сигурност у малките. Така ги вкарват в свят на ужас и безпокойство, който руши психиката им и често пъти има непоправими последствия дори след порасването. Децата не успяват да покажат колко са наранени. Те просто се вкаменяват от страх. Вече няма място на този свят, където се чувстват разбрани и в безопасност. Цената на страха я плаща детето и тя е често пъти надминаваща стократно “удоволствието” на родителя да спечели подчинението на детето си за кратко.
Мнението ми като специалист е, че не трябва да се допускат практики по плашене на деца, за да се докара поведение на подчинение. Има други начини да се комуникира с малките хора. Отговорност на родителите е да ги проучат и да ги прилагат.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
На мен първо ми пробутаха библията, правейки мр атеист, след като я прочетох, а после се опитваха да ме плашат с вечен живот в ада, ако не слушам. Тогава казах на майка ми “господ да си е*е майката”. Отговорът беше “не богохулствай, бог ще те порази”. 5 мин. по-късно още не бях поразен и като попитах защо, отново ме заплашиха с ада.
В детството ми и с други абсурдни неща са ме плашили, но аз никога не съм им хващал вяра. И до ден днешен си оставам непукист. Единственото, което може да ме уплаши, дори и в наши дни, е земетресение.