Подражанието или как да не останем по-назад

момичеЕх, страшно нещо е подражанието! Да бъдем обективни – всеки е подражавал или подражава на нещо. Било то на певец, актьор, моделът от корицата на списанието, съученикът от съседния клас… Нормално е – човек все се стреми да е това, което другият е повече. Нито ще му се подиграват, нито ще получи приза „задръстен/а”.

В нашето съвремие подражанието влиза с висока скорост. То може да се открие във всеки/а „по-готин/а”, както казах – модел, певец, „яката мадама от училище” и т.н. Социалните мрежи също подпомагат да не се бяга от образа на „най-готиния, най-харесвания и най-великия”. 

Когато отворите профила на някой приятел, виждате снимки. Те са тип: „Селфи, муцунка, леко присвити очи и стойка два варианта – или с ръка, поставена на кръста, или с присвит крак (характерно за момичетата)”. 

 

Когато обаче отворите профила на втори, трети, четвърти, пети и n-ти приятел, виждате на снимките същите стойки, жестове. Това е ПОДРАЖАНИЕ.

Как ще си правим „обикновени снимки”, като модата (не бих я нарекла дори такава, а по-скоро опити човек да е като останалите) е „кифленско” държание, селфита, под които има някоя мъдра мисъл, и имитация.

Подражанието се наблюдава и под друга форма. Например – как онзи/онази ще е пушил/а марихуана, а аз не? Трябва да сме „в час” какъв е ефектът на тревата, защото, ако сме в компания, в която повечето са пушили, какво ще разкажем ние?

 

Може да ни помислят за „задръстени”, старомодни и в крайна сметка е голям рискът да ни „отцепят” от ГРУПАТА. Тя е важна от гледна точка на това, че човек се идентифицира спрямо нея и за да се задържи там, трябва да е като останалите в нея. Затова понякога той може да направи неща само и само членовете на групата да не го „отритнат”. 

Стремежът към притежание на нова и скъпа техника например също е част от подражанието. Някак си не върви съседът да има последен модел телефон, нищо че го използва основно за „гъзария”, за да се похвали колко е добра камерата му и как е водоустойчив. А манията за това каква марка телефон ще има човек дори мисля да не я коментирам. Оказва се явно, че човек преценя що за стока е другият по марката на телефона. 
Подражанието на нещо се наблюдава най-вече в тийнейджърските години. Тогава всеки търси себе си, с какво да се идентифицира (за втори път повтарям тази дума), накъде да се „насочи”, тогава е времето за експерименти и въобще търсенето на собствен стил.

По-нататък човек би трябвало вече да е улегнал, намерил посоката, в която иска да се движи, и да загърби малко по малко прекалената суета и вглеждане непрекъснато в околните, за да получи тяхното одобрение.

 

Да поразсъждаваме – доколко е полезно непрекъснатото сравняване с другите и стремежът към това човек да е такъв, какъвто те очакват да е? Доколко е конструктивно човек да бяга от истинския си образ, за да си създаде фалшив, но приемлив за обществото?

 

В днешно време все се говори за оригиналност, нестандартност, екстравагантност, креативност. Е, оригинални и нестандартни няма как да станем тогава, когато тичаме след стадото. Последните две понятия са свързани с първите две, така че все още сме много далеч от приемането на такива, каквито сме и спокойното „виреене” в собствената ни кожа. 

Автор: психолог Мария Коева

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.