Ех, страшно нещо е подражанието! Да бъдем обективни – всеки е подражавал или подражава на нещо. Било то на певец, актьор, моделът от корицата на списанието, съученикът от съседния клас… Нормално е – човек все се стреми да е това, което другият е повече. Нито ще му се подиграват, нито ще получи приза „задръстен/а”.
В нашето съвремие подражанието влиза с висока скорост. То може да се открие във всеки/а „по-готин/а”, както казах – модел, певец, „яката мадама от училище” и т.н. Социалните мрежи също подпомагат да не се бяга от образа на „най-готиния, най-харесвания и най-великия”.
Когато отворите профила на някой приятел, виждате снимки.
Те са тип: „Селфи, муцунка, леко присвити очи и стойка два варианта – или с ръка, поставена на кръста, или с присвит крак (характерно за момичетата)”.
Когато обаче отворите профила на втори, трети, четвърти, пети и n-ти приятел, виждате на снимките същите стойки, жестове. Това е ПОДРАЖАНИЕ.
Как ще си правим „обикновени снимки”, като модата (не бих я нарекла дори такава, а по-скоро опити човек да е като останалите) е „кифленско” държание, селфита, под които има някоя мъдра мисъл, и имитация.
Подражанието се наблюдава и под друга форма.
Например – как онзи/онази ще е пушил/а марихуана, а аз не?
Трябва да сме „в час” какъв е ефектът на тревата, защото, ако сме в компания, в която повечето са пушили, какво ще разкажем ние?
Може да ни помислят за „задръстени”, старомодни и в крайна сметка е голям рискът да ни „отцепят” от ГРУПАТА. Тя е важна от гледна точка на това, че човек се идентифицира спрямо нея и за да се задържи там, трябва да е като останалите в нея. Затова понякога той може да направи неща само и само членовете на групата да не го „отритнат”.
Стремежът към притежание на нова и скъпа техника например също е част от подражанието.
Някак си не върви съседът да има последен модел телефон, нищо че го използва основно за „гъзария”, за да се похвали колко е добра камерата му и как е водоустойчив. А манията за това каква марка телефон ще има човек дори мисля да не я коментирам. Оказва се явно, че човек преценя що за стока е другият по марката на телефона.
Подражанието на нещо се наблюдава най-вече в тийнейджърските години.
Тогава всеки търси себе си, с какво да се идентифицира (за втори път повтарям тази дума), накъде да се „насочи”, тогава е времето за експерименти и въобще търсенето на собствен стил.
По-нататък човек би трябвало вече да е улегнал, намерил посоката, в която иска да се движи, и да загърби малко по малко прекалената суета и вглеждане непрекъснато в околните, за да получи тяхното одобрение.
Да поразсъждаваме – доколко е полезно непрекъснатото сравняване с другите и стремежът към това човек да е такъв, какъвто те очакват да е? Доколко е конструктивно човек да бяга от истинския си образ, за да си създаде фалшив, но приемлив за обществото?
В днешно време все се говори за оригиналност, нестандартност, екстравагантност, креативност. Е, оригинални и нестандартни няма как да станем тогава, когато тичаме след стадото. Последните две понятия са свързани с първите две, така че все още сме много далеч от приемането на такива, каквито сме и спокойното „виреене” в собствената ни кожа.
Автор: психолог Мария Коева
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/