Причината беше в неумението на служителката да общува с него. След няколко опита от нейна страна да заваля реч и да му крещи , служителката започна да го гони, явно решила, че няма да се разберат, а човекът очевидно се чувстваше доста неудобно в цялата тази нелепа ситуация.
Факт е, че у нас хората с нарушен слух на държавно ниво не получават достатъчно подкрепа. А самото общество като че ли се опитва да забрави за съществуването на хората с увреден слух и когато все пак се случи среща, налагаща комуникация, то първата реакция е паническата.
Но паниката е излишна. Не е необходимо да се знае жестомимичен език, за да се получи пълноценно общуване. Ето няколко бързи трика, които биха помогнали:
1. Лист хартия и писалка.
Или телефон, таблет и всичко, което става за писане. В случая с държавната служителка, наложи се да и напомням, че разполага с такива и мъжът прочете отговора, от който се нуждаеше. Можеше и да не се стига до грозната сцена, която тя разигра, ако от самото начало просто беше посегнала към листа и химикала. Някои хора с нарушен слух носят пособия за писане със себе си за такива случаи, но не всички го правят. Това е въпрос на предвидливост.
2. Говорът не трябва да се заваля, да се променя за допълнително подчертаване на казваното или да се крещи.
В единият случай, когато речта се заваля или променя, това пречи на четенето по устните и може да влоши комуникацията. В другия случай, нека се има предвид, че не е необходимо да се чува, за да се разбере, когато насреща някой крещи. Няма човек, на който да му е приятно да му крещят.
Силният и ясен глас без промяна в начина на говоренето помага на хората с намален слух, но не и крясъците.
Също така е добре да има достатъчно светлина, защото ако е тъмно, това може да се окаже проблем. Дъвките пречат. Бради и мустаци пречат. Слънчеви очила също пречат, тъй като освен устата, човекът с увреден слух следи цялото лице за невербалната комуникация. Ръце пред устата или завъртяното настрани и не срещу събеседника лице също пречи.
3. Ако нещо като звънящ телефон или друга причина доведе до това да трябва да се прекъсне комуникацията, то правилно е да се обяви, че се прекъсва.
Човекът с увреден слух в противен случай може въобще да не схване какво става и това да го постави в неудобна ситуация или да се изтълкува като грубост.
4. Ако се налага да се комуникира с човек с увреден слух не по негова инициатива, то първо трябва да му се обяви това с махване с ръка или леко докосване по рамото, за да се осъществи първият контакт.
При това трябва да се внимава да не се наруши личното пространство, защото е неприятно внезапно дърпане или силно потупване и то може да бъде възприето като грубост.
5. Ако човекът е с намален слух, освен по-високият и ясен глас, в помощ на общуването може да дойде да се потърси максимално тихо място за разговор.
Фоновият шум, когато е в повече, пречи на лицата с намален слух да възприемат речта на околните.
6. Необходимо е търпение.
Внимателно, чрез преценени паузи, трябва да се установява дали събеседникът успява да проследи разговора и при необходимост, да се повтори казаното, но спокойно и без гневни изблици или досада, тъй като това се възприема като грубост.
7. Общоприети жестове и визуални знаци.
Те също може да улеснят комуникацията.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
