Не иска да попадне в никакъв спор или конфликт, не заема ничия страна, никога не отстоява и собствената си позиция. Вечно се страхува да не разстрои, обиди, ядоса или натъжи някого. До степен да забрави за себе си. При най-малката критика веднага губи увереност в себе си и започва да се чувства ужасно. Ако все пак попадне в ситуация, в която се налага да действа безкомпромисно, то сърцето започва да бие лудо, тялото отказва да се подчинява на волята, а погледът започва да шари на всички страни в търсене на помощ от някой друг.
Удобният човек, това е някогашното послушно дете,
което винаги е правило точно това, което родителите му са искали от него, изкарвало е отлични оценки в училище. Дете, полагало старателност във всичко, за да угоди на вечните претенции на родителите към себе си. Родителите са давали своето одобрение, а малкият удобен човек е бъркал одобрението с родителска обич. Вече пораснал, удобният човек развива нова зависимост, тази от мнението на околните.
За цялото това поведение, порасналият удобен човек си има оправдание. Ако го питате, то той се грижи по този начин за другите. Или си е просто срамежлив в повече. Така скрива от себе си, че основният мотив за всичко е чувството на страх и на свързаните с него чувства на вина и на срам.
Също така удобният човек дълбоко в себе си желае да бъде възприеман като най-добрият приятел. Иска другите да го възприемат като верен и надежден във взаимоотношенията. Готов е буквално на всичко.
Но другите въобще не оценяват положително едно подобно отношение към себе си от страна на удобния човек. Те експлоатират по безогледен начин удобния човек, правейки всякакви действия в негов ущърб. За голяма част от хората удобният човек е такъв без защита и те са винаги готови да го смажат или пък да извлекат максимална полза от неумението му да отказва, когато някой прекали с исканията си.
Така се получава, че удобният човек чака одобрение
и признание от околните, както някога го е получавал като дете, но то никога не идва. В резултат той се срива и започва да си мисли, че е ненужен, изпада в депресия, затваря се в себе си и преживява много тежко всичко. Може да достигне до момент, в който да развие идеята, че и на себе си е ненужен. Оглежда живота си и установява как привлича само деструктивни отношения, неистински приятели и дори може би шеф, който иска повече работа от него, отколкото дава на другите, при равно или по-ниско заплащане.
Добрата новина е, че състоянието “удобен човек” не е завинаги. То може да се преодолее.
Като за начало е хубаво да се осъзнае реалната ситуация. Щом се осъзнае какво се случва, това е вече половината от решението.
После идва ред на страха. Той може да бъде преборван чрез повишаване на личното самочувствие, чрез научаване на това как ефективно да се казва “не” при необходимост и чрез създаване на собствена позиция и нейното редовно отстояване, когато това се наложи.
След това е ред на чувството за вина. Когато човек се бори за правото си да бъде третиран наравно с останалите, не бива да изпитва чувство на вина. Полезно е да си го напомня, ако вината започне да се прокрадва.
А що се отнася до срама, той може да бъде успокоен с това, че вече са поставени нови цели за една по-борбена и по-неудобна личност и те с времето една по една ще бъдат достигани.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
