Ерих Кестнер “Антон и Точица”
Идеята за тази статия ми дойде от постоянните реплики от близки и познати, че с бившия ми съпруг не се държим като “нормални” разведени. Или иначе казано, не се плюем и не си подливаме вода системно.
Като се има в предвид, че всяка втора двойка се развежда, а аз изобилствам с приятели и познати, имам доста богато наблюдение над разведени двойки. Но се сблъсквам с почти едно и също. Но нека ви разкажа.
Приятелката ми А. се развежда.
За да накаже неверният си мъж, го лишава от срещи с детето. В същото време води безкрайни дела за нереално висока издръжка. Прави го с цел да му смъкне кожата от гърба, както тя сама се изразява.
Друга приятелка Г. пък учи детето постоянно да иска от баща си да му купува разни неща. И да му хленчи за пари все едно е банкомат.
Трета на бала на сина си му поставила условие, че ако посмее да покани баща си на бала, тя ще си тръгне демонстративно. Само се чудя кого е наказала, бащата или детето си?!
Четвърта пък на сватбите на децата си през цялото време ревала, понеже те поканили и баща си с новата му жена. После се чуди защо никое от децата й не иска да живее със семейството си при нея при условие, че жилището и е голямо.
Вече споменах, че и аз съм разведена,
но съм от тези разведени, дето не са от “нормалните”.
По време на развода като всяка жена и аз исках да унищожа само с поглед мъжа си. Но в същото време не исках детето ми да страда от нашата раздяла и… И си преглътнах злобата. Седнахме с бившия ми вече мъж да обсъдим бъдещето на нашето дете. Разбрахме се, че ние колкото и да се мразим, пред сина ни никой от двама ни не трябва да плюе другия.
Също така да следим и близките ни да не го правят. И да не опитват да настройват детето срещу единия или другия.
Следващото, за което се разбрахме е, че и двамата ще даваме най-доброто от себе си. Така детето ни ще порасне спокойно и обичано без развода ни да му се отрази по какъвто и да било начин на психиката.
Повярвайте, никак не беше лесно да слушам как синът ми хвали баща си и разправя колко добре си изкарали… При условие, че ми иде да изкрещя, че баща му е идиот. Предполагам и за баща му не е било, но удържахме.
След време и аз, и баща му, създадохме нови семейства.
Пак не ни е било лесно да внушим на детето си да уважава новата половинка на другия си родител. Но в името на обичта си към това дете, се справихме.
И докато повечето ми познати се жалват, че децата на новите им половинки им отговарят… И не позволяват да им се прави забележка под предлог: “Ти не си ми родител и няма да ми държиш сметка!”… То моят син не си е позволявал да каже нещо такова нито на жената на баща си, нито на моя мъж.
На бала му го изпратихме и четиримата. Синът ми беше щастлив. Той обясняваше на съучениците си, че има два комплекта родители и се чувства обичан.
До онзи момент с баща му правехме най-доброто за сина си. Но така и не бяхме си простили един на друг грешките. Определено се недолюбвахме. Тогава на бала осъзнахме, че е време да си простим и да се поздравим, че успяхме да си опазим психиката на детето здрава.
Та, не зная какво мислите, но аз съм щастлива, че не съм от “нормалните” разведени, които съсипват психиката на децата си, в стремежа си да наранят бившата си вече половинка.
Автор: Водеща семинари Цветана Вълчанова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
