Тръгвам сутрин за работа и едва влизам в маршрутката, понеже е заета от пенсионерите. Прибирам се от работа след 10-12 часа на крак и маршрутката отново е пълна с… пенсионери.
Решавам да проуча защо пенсионерите не избират друго време за ползване на градския транспорт. Примерно, когато троблейбуси, автобуси, тролеи, маршрутки и други са почти празни. Въоръжавам се с диктофон и през почивния си ден тръгвам по спирките да разпитвам баби и дядовци.
Оказа се, че част от пенсионерите бързат да са първи при личния си лекар. Но не защото е спешно, а просто, за да са първи.
Друга част бързат за безплатното Бинго, което, уви, е по пиков за градския транспорт час.
Трета част ползват безплатни карти и хобито им е да се разхождат с градския транспорт. Не ги интересувало, че по пиковите часове много хора закъсняват за работа, понеже не могат да се качат в пълния с пенсионери автобус.
И всички без изключение вдигат страхотни скандали, ако не дай Боже се качат в пълен автобус и никой не им направи място.
Замислям се. Аз също ще остарея и ще се пенсионирам. Дали с пенсионирането си ще стана същата? Ще загубя ли човещината си? Ще се гъчкам ли в пиковите часове в маршрутките, изисквайки да ми се направи място, без да ме е еня, че останалите хора отиват или се връщат от работа, докато аз просто си убивам времето в разходки?!? Едва ли…
Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/