Още от малко момче Ники бил много обичан от родителите си и те давали всичко за него. Така Ники пораснал и понеже освен обичан, бил и много умен, той кандидатствал в университет и веднага го приели. Изкарал не едно, а 3 висши образования и дошло време да си потърси работа.
Родителите на Ники обаче смятали, че с всичките тези образования Ники не можел да работи каква да е работа. Никоя работа не била достатъчно хубава за техния син. Затова родителите продължили да го издържат, докато се намери онази най-специалната работа, която да му е лика-прилика. А Ники започнал да живее с убеждението, че такава работа, която да е за него, не съществува. Пък и е по-лесно само да се лежи и нищо да не се прави.
Така в един момент Ники станал на 45 години,
а мама и тате остарели и в един момент си отишли от живота. Тогава Ники останал сам и без средства. Настъпили за него мрачни дни.
Тъй като не бил научен да работи и да е самостоятелен, то Ники изпаднал в дълбока депресия, къде от мъка, къде от безпаричие и посегнал към алкохола. Започнал да продава първо покъщнина, след това и да проси от близки на родителите си, а накрая- да проси и по улиците от случайни хора. Така и не му дошло на ума да си потърси работа и да вземе живота си в свои ръце.
Аз се запознах с Ники, когато бях на около 20 години и работех в кухнята на една закусвалня. Ники просеше отпред. Беше щастлив, когато някой го почерпи гореща супа и водка. А когато биваше запитван как е стигнал до тук, той отговаряше, че си нямал вече мама и тате да се грижат за него и за това.
Шефът ми на няколко пъти му предложи да изчисти снега пред закусвалнята срещу топъл обяд, но Ники винаги отказваше, понеже висшите му образования не му позволявали да работи такава проста работа.
Години наред след това го срещах по центъра на града винаги около заведения и той продължаваше да проси. Беше всеки път все по-отслабнал и по-изпит. След това го изгубих от поглед.
Наскоро случайно научих, че Ники е починал в дома си през една особено студена зима от студ, понеже от години е бил без ток и вода.
Изводите оставям на вас.
Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
