Прозорецът на Джохари като средство за самоусъвършенстване

Прозорецът на Джохари е  създаден от Джоузеф Луфт и Хари Ингам през 1955 г.  Той касае да опише частта с не/познаването не само на другите, но и на нас самите. Името е съставено като сглобено от имената на двамата му създатели (Джоузеф Луфт и Хари Ингам).

Представлява един квадрат, разделен на 4 части, които са следните:

– Публична личност – онова, което човек представя на околните. То може да е, но може и да не е точно същността на човека в действителност;
– Частна личност – тук попадат неща, които човек знае за себе си, но не счита за необходимо да знаят другите за него;
– Сляпо петно – обозначава нещата, които другите виждат, че даден човек притежава, но той самият не осъзнава, че ги притежава;
– Несъзнавана (непозната) област – вместилище на неща, които нито самият човек осъзнава, че притежава, нито околните му. Проявява се главно при екстремни ситуации. Примерно става голяма авария. Човек може да тръгне да спасява другите по начин, който не е и предполагал, че може, нито пък другите са предполагали. Но не е задължително условие да има екстремна ситуация, за да се проявяват. Друг пример може да бъде скрит талант, като на стари години някой да разбере, че му се удава да рисува, пее или друго. Може да бъдат много неща, които да се разкриват по някаква причина, като се оказва, че човек не е и подозирал за тях, нито пък другите хора в неговото обкръжение.

Така описаният прозорец може да бъде запълван чрез разговори с околните и това да бъде полезно, стига личността да не се ръководи от конформизъм.  Възползвайки се от прозореца на Джохари и поетапно запълвайки колкото е възможно отбелязаните в него зони, човек е в състояние да развива самопознанието си и да извлича за себе си нови полета за успешна реализация или пък да си развива силните качества, като за целта без да се натрапва и да прекалява, говори за себе си и слуша мнението на другите за него, а след това анализира дадената му обратна връзка. 

Другото понятие, което е леко засегнато при описанието на прозореца на Джохари, това е несъзнаваното. Понятието е на Фройд. Може да го срещнете преведено как ли не, например подсъзнание, безсъзнавано и прочие. Правилният превод от немското das Unbewusste е несъзнавано или неосъзнато. Аз съм сред психолозите, които държат на правилния му превод, защото не става въпрос за нещо, което е местонахождащо се под нашето съзнание, нито става въпрос за изпадане в състояние на безсъзнание, нито за някоя друга завъртяна дума, с която срещам да се нарича.

Когато говори за несъзнаваното, Фройд има предвид онези неща, които не се осъзнават, но присъстват у нас като хора. Според него сферата на несъзнаваното може да управлява сферата на съзнанието и обяснява различни видове психични проблеми включително.

Т.е. човек не само, че няма как изцяло да познава другите, но и няма как изцяло да познава себе си. Какво означава това? В смисъл дали да се затвори в себе си и да се съсредоточи само над себе си или пък напротив, да се почувства като един изследовател, който не спира да разглежда другите, освен да усъвършенства себе си? Няма грешен отговор. Това е така, защото има различни хора. И едни са интроверти (затворени в себе си), а други са екстроверти (отворени към света). На нито едни от тези две категории хора това не им пречи. Всъщност има и смес от различни количества интровертност/екстравертност.

Автор: психолог Людмила Боянова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.