Но ако тези грешки се преодолеят, тогава се дава шанс за цели поколения напред да получат най-доброто развитие. Част от тези грешки са масово допускани. Това се случва до степен да се приемат в самото общество не като грешки, а като нещо не само нормално, но едва ли не положително.
Най-често допусканите 5 грешки при възпитанието на децата, които с лекота могат да се избегнат, са следните:
1. “Ако не си такъв, какъвто аз искам, то няма да те обичам повече”.
Какво се случва: Родителите често прибягват до тази реплика, когато се почувстват безсилни да си наложат волята над детето.
Примерно, детето отказва да тръгне от детската площадка. А майката му казва: “Остани си тогава сам, аз не те обичам повече, щом като не искаш да се прибираме”. И тръгва бавно с надеждата да е успяла да изнуди детето да я последва.
Реакцията на детето обаче винаги е неприятна за майката под една или друга форма. Детето или веднага чувства безсилието и фалша в една такава закана и продължава да си играе без въобще да се трогне. Или е ужасно наранено от думите и поведението на майка си и започва неистово да реве.
Такова поведение от страна на майката е първата копка за голяма пропаст, която да зейне в един момент. Най-вече в тийнейджърските години, когато системно нараняваният като дете с фалш и с тежки думи младеж, да се откаже да комуникира с родителите си и да слуша за каквото и да е.
Как може да се избегне: Като се каже “Аз винаги ще те обичам, но твоето поведение в момента не го одобрявам!”. И после да се намери културен начин да се постигне съгласие с детето.
2. “Прави каквото искаш, все ми е тая”.
Какво се случва: Тази реплика често пъти се казва от родители, които не искат да има напрежение и да се спори с детето. Особено, ако то е проявило своя инат в дадена ситуация и много държи да направи някоя огромна глупост, за която родителят веднъж вече е предупредил и не му се повтаря. Родителят си мисли, че детето ще се поучи от грешката си. А детето обаче мисли съвсем друго. Вариант е да реши, че родителят му изпитва безразличие към него и към всичко, което прави и да влоши поведението си още повече. Или да се почувства неспособно да направи разлика от правилно/неправилно и да почне да кара наред, без да се интересува от последствията. Може да се нарани, докато “прави каквото си иска”, следвайки указанията, че на родителя му е все тая. И след това да обвини безмълвно родителя си за неполученото съдействие да се предпази. В крайна сметка отново е налице отчуждението от един момент нататък.
Как може да се избегне: Като се каже “По този въпрос аз въобще не мога да се съглася с теб, но те обичам и искам да ти помогна, затова нека да обсъдим нещата. Винаги, когато желаеш, можеш да ме потърсиш за мнение и съвет.” Избягвайте да се държите по начин, чрез който детето да почувства безразличие и се опитайте да изградите приятелски отношения, колкото и да е трудна ситуацията и голям инатът на детето. Не го чакайте да порасне, за да се научи. То иска да учи от вас сега и веднага.
3. Прекалена строгост.
Какво се случва: Родителят си мисли следното. Детето е длъжно да слуша възрастните, защото те са живели повече и са винаги прави по отношение на детето. Дискусии по този въпрос за забранени. Освен това няма нужда да се обяснява какво и защо възрастните правят. От гледна точка на детето обаче е друго. То получава един куп скандали и забрани, длъжно е да се държи като робот и да следва послушно всяка заповед. И въобще не разбира защо трябва да прави всичко това.
До един момент, когато навлиза в младежките си години и започва да третира родителите си като извънземни и или системно започва да отсъства от дома си, попадайки под влияние на неподходящи приятели, или се затваря в свой собствен вътрешен свят, само и само да няма нищо общо с родителите си и да избягва комуникация с тях. И двете са страшни като последици. Забъркването с неподходящи хора може да вкара младежа в затвора. Затварянето в измислен свят пък е означител за липса на подготовка за навлизане в живота на възрастните и неспособност за справяне, за вземане на самостоятелни решения. От там, за неуспешен старт в живота, невъзможност за задомяване и други.
Как може да се избегне: Убеждаването е по-добро от строгостта. Винаги трябва да се убеждава детето кое и защо се прави по начина, по който се прави и винаги да се оставя възможност за обсъждане. Ако детето има нужда от допълнителна информация, за да разбере нещо, то тя не трябва да бъде спестявана, а пригаждана към нуждите на детето. Не го чакайте да порасне, за да разбере само. Обяснете му вие.
4. Грандиозните планове.
Какво се случва: Родителят си мисли “Знанието и дипломите дава по-добри шансове. И моето дете сега ще ходи на допълнителни уроци по математика, български език и литература, да не забравя и спорта, и това, и онова, и следващото. След което ще има блестящо бъдеще. Искам само най-доброто. Няма значение, че на детето не му харесва, защото като мине време и ще оцени какво правя.”
Детето обаче се чувства като натикано в клетка. Може да се страхува да разочарова родителите си, ако откаже да занимава или ако се провали и да прибегне на по-късен етап към хапчета и наркотици, в началото уж защото обещават по-добро справяне с ученето, а после вече от зависимост.
Аналогично може да развие хранителни разстройства. Или пък да отиде в другата крайност. В мига, в който поотрасне малко, да избяга самоинициативно от клетката и да почне да прави каквото си иска и да не се съобразява въобще с родителите си. Това може да стигне до степен умишлено да си съсипе бъдещето, като откаже да запише университет, тъй като е успяло завинаги да намрази ученето.
Как може да се избегне: Детето не трябва да се претоварва. Особено с неща, които мрази да прави. Трябва да му се оставя лично свободно време, да има своите игри и да има демонстрация на разбиране и подкрепа от страна на родителите и за личните хобита на детето.
5. Много малко време, което да се отделя за детето.
Какво се случва: Родителят е претоварен. Работи, хиляди грижи го притискат. Чуди се коя сметка да плати по-напред, кой проблем по-напред да разреши, как да осигури пари за семейството и детето. Прибира се преуморен и иска просто почивка. Счита, че детето разбира това, че не се заема да поиграе с него. Детето обаче не го разбира. То има въпроси и нужда от внимание. И като не ги получи у дома си, започва да ги търси и намира навън. Там обаче няма гаранция, че ще получи най-доброто за развитието си. Крайните резултати може да бъдат много лоши.
Как може да се избегне: В този случай качеството е по-важно от количеството. Трябва да има вечер дори да е само половин-един час, отделено специално време, в което детето да почувства колко е важно за родителите му да правят разни неща заедно, дори да е само да си говорят. Трябва да получава нежност и подкрепа, уверение, че винаги може да каже за проблемите си на родителите си или просто да поиграе с тях. Така се чувства защитено и при необходимост от съвет, ще го търси у дома си, а не на улицата.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
