Пет грешки при възпитанието на дете, които не бива да се допускат

Когато родителите допускат грешки във възпитанието на детето, именно детето плаща за тях. Детството оставя отпечатък върху целия по-нататъшен живот на човека, затова способът за възпитаване е важен.

Но ако тези грешки се преодолеят, тогава се дава шанс за цели поколения напред да получат най-доброто развитие. Част от тези грешки са масово допускани до степен да се приемат в самото общество не като грешки, а като нещо не само нормално, но едва ли не положително.

Най-често допусканите 5 грешки при възпитанието на децата, които с лекота могат да се избегнат, са следните:

1. “Ако не си такъв, какъвто аз искам, то няма да те обичам повече”.
Какво се случва: Родителите често прибягват до тази реплика, когато се почувстват безсилни да си наложат волята над детето.

Примерно, детето отказва да тръгне от детската площадка, а майката му казва: “Остани си тогава сам, аз не те обичам повече, щом като не искаш да се прибираме”. И тръгва бавно с надеждата да е успяла да изнуди детето да я последва.

Реакцията на детето обаче винаги е неприятна за майката под една или друга форма. Детето или веднага чувства безсилието и фалша в една такава закана и продължава да си играе без въобще да се трогне. Или е ужасно наранено от думите и поведението на майка си и започва неистово да реве.

Такова поведение от страна на майката е първата копка за голяма пропаст, която да зейне в един момент, най-вече в тийнейджърските години, когато системно нараняваният като дете с фалш и с тежки думи младеж, да се откаже да комуникира с родителите си и да слуша за каквото и да е.

Как може да се избегне: Като се каже “Аз винаги ще те обичам, но твоето поведение в момента не го одобрявам!”, а после да се намери културен начин да се постигне съгласие с детето.

2. “Прави каквото искаш, все ми е тая”.
Какво се случва: Тази реплика често пъти се казва от родители, които не искат да има напрежение и да се спори с детето, особено, ако то е проявило своя инат в дадена ситуация  и много държи да направи някоя огромна глупост, за която родителят веднъж вече е предупредил и не му се повтаря. Родителят си мисли, че детето ще се поучи от грешката си. А детето обаче мисли съвсем друго. Вариант е да реши, че родителят му изпитва безразличие към него и към всичко, което прави и да влоши поведението си още повече. Или да се почувства неспособно да направи разлика от правилно/неправилно и да почне да кара наред, без да се интересува от последствията. Може да се нарани, докато “прави каквото си иска”, следвайки указанията, че на родителя му е все тая и след това да обвини безмълвно родителя си за неполученото съдействие да се предпази. В крайна сметка отново е налице отчуждението от един момент нататък.
Как може да се избегне: Като се каже “По този въпрос аз въобще не мога да се съглася с теб, но те обичам и искам да ти помогна, затова нека да обсъдим нещата. Винаги, когато желаеш, можеш да ме потърсиш за мнение и съвет.” Избягвайте да се държите по начин, чрез който детето да почувства безразличие и се опитайте да изградите приятелски отношения, колкото и да е трудна ситуацията и голям инатът на детето. Не го чакайте да порасне, за да се научи. То иска да учи от вас сега и веднага.

 

3. Прекалена строгост.
Какво се случва: Родителят си мисли следното. Детето е длъжно да слуша възрастните, защото те са живели повече и са винаги прави по отношение на детето. Дискусии по този въпрос за забранени. Освен това няма нужда да се обяснява какво и защо възрастните правят. От гледна точка на детето обаче е друго. То получава един куп скандали и забрани, длъжно е да се държи като робот и да следва послушно всяка заповед. И въобще не разбира защо трябва да прави всичко това.

До един момент, когато навлиза в младежките си години и започва да третира родителите си като извънземни и или системно започва да отсъства от дома си, попадайки под влияние на неподходящи приятели, или се затваря в свой собствен вътрешен свят, само и само да няма нищо общо с родителите си и да избягва комуникация с тях. И двете са страшни като последици. Забъркването с неподходящи хора може да вкара младежа в затвора. Затварянето в измислен свят пък е означител за липса на подготовка за навлизане в живота на възрастните и неспособност за справяне, за вземане на самостоятелни решения. От там, за неуспешен старт в живота, невъзможност за задомяване и други.

Как може да се избегне:  Убеждаването е по-добро от строгостта. Винаги трябва да се убеждава детето кое и защо се прави по начина, по който се прави и винаги да се оставя възможност за обсъждане. Ако детето има нужда от допълнителна информация, за да разбере нещо, то тя не трябва да бъде спестявана, а пригаждана към нуждите на детето. Не го чакайте да порасне, за да разбере само. Обяснете му вие.

4. Грандиозните планове.
Какво се случва: Родителят си мисли “Знанието и дипломите дава по-добри шансове. И моето дете сега ще ходи на допълнителни уроци по математика, български език и литература, да не забравя и спорта, и това, и онова, и следващото. След което ще има блестящо бъдеще. Искам само най-доброто. Няма значение, че на детето не му харесва, защото като мине време и ще оцени какво правя.”
Детето обаче се чувства като натикано в клетка. Може да се страхува да разочарова родителите си, ако откаже да занимава или ако се провали и да прибегне на по-късен етап към хапчета и наркотици, в началото уж защото обещават по-добро справяне с ученето, а после вече от зависимост.
Аналогично може да развие хранителни разстройства. Или пък да отиде в другата крайност. В мига, в който поотрасне малко, да избяга самоинициативно от клетката и да почне да прави каквото си иска и да не се съобразява въобще с родителите си. Това може да стигне до степен умишлено да си съсипе бъдещето, като откаже да запише университет, тъй като е успяло завинаги да намрази ученето.
Как може да се избегне: Детето не трябва да се претоварва. Особено с неща, които мрази да прави. Трябва да му се оставя лично свободно време, да има своите игри и да има демонстрация на разбиране и подкрепа от страна на родителите и за личните хобита на детето. 
5. Много малко време, което да се отделя за детето.
Какво се случва: Родителят е претоварен. Работи, хиляди грижи го притискат, чуди се коя сметка да плати по-напред, кой проблем по-напред да разреши, как да осигури пари за семейството и детето. Прибира се преуморен и иска просто почивка. Счита, че детето разбира това, че не се заема да поиграе с него. Детето обаче не го разбира. То има въпроси и нужда от внимание. И като не ги получи у дома си, започва да ги търси и намира навън. Там обаче няма гаранция, че ще получи най-доброто за развитието си. Крайните резултати може да бъдат много лоши.
Как може да се избегне: В този случай качеството е по-важно от количеството. Трябва да има вечер дори да е само половин-един час, отделено специално време, в което детето да почувства колко е важно за родителите му да правят разни неща заедно, дори да е само да си говорят. Трябва да получава нежност и подкрепа, уверение, че винаги може да каже за проблемите си на родителите си или просто да поиграе с тях. Така се чувства защитено и при необходимост от съвет, ще го търси у дома си, а не на улицата.

Автор: психолог Людмила Боянова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on Google+
Google+
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.