Не учете детето си да губи!

Попадам из интернет на куп материали, посветени на това колко е важно да се научи детето да губи.

Някои от тях са фрапантни и предлагат дори детето да бъде умишлено смачквано от възрастния по време на игра, за да не развивало странната училищна болка от огромната конкуренция между децата в първи клас. Акцентира се и колко е лошо детето да реши, че може да направи нещо, ако победата за него е подарена. Ако не можело да губи и едва ли не ще е неспособно да научи слабите си страни. И прочие страшни работи, които не са логични и не се случват в реалния живот. 

Да, съгласна съм, че за един възрастен е много лесно да смачка едно малко дете в коя да е игра и да го накара да губи. По-точно, да го принуждава да бъде губещо. Може да прави това систематично. Но ефектът от такова действие ще е същият, какъвто е в една отвратителна ситуация, прилагана при дресурата на слоновете. Тя е следната:

Когато слончето е още малко и слабо, то било оковавано с огромна и тежка верига, от която нямало как да се откачи. Пространството му било ограничавано умишлено.

Слончето било смазвано от тежестта на веригата. Борило се с нея, но не можело да промени нищо и се научило да е губещо. С времето то порасвало. Ставало голям и силен слон, а тежката верига бива заместена от най-обикновено въже, което слонът с лекота би скъсал. Но това никога не се случва, защото слонът вече е свикнал до живот с ограничението и не посяга да скъса въжето. Така е научен от уроците да бъде едно губещо слонче.

Нещо подобно ще се причини на още неукрепналата психика на малко дете, ако то е системно приучавано да губи и как да губи. В един момент ще е вече възрастен човек, който не умее да си решава проблемите и не се стреми към победа. Не защото не може или защото няма капацитет да ги реши, а защото му е вкоренено от ранна детска възраст, че е губещ човек.

Моят съвет е точно противоположният. Едно дете винаги трябва да бъде подкрепяно в стремежа му да спечели. Полезно е да му се обясняват най-добрите стратегии в една игра, които да го правят победител. Да се учи да анализира грешки в играта- своите и на другите, но не през призмата на горчивината от загубата, а през призмата на сладкия стремеж за победа. Трябва да почувства вкуса от победата и да го хареса. Да се стреми да я получи. Но най-вече, детето трябва да бъде оставено да бъде просто дете. Децата не живеят, за да печелят и губят. Децата просто се забавляват. Нека да не им се отнема това удоволствие. Само така те ще имат всички шансове да станат успешни хора, когато пораснат. 

Автор: психолог Людмила Боянова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.