Някои от тях са фрапантни и предлагат дори детето да бъде умишлено смачквано от възрастния по време на игра, за да не развивало странната училищна болка от огромната конкуренция между децата в първи клас. Акцентира се и колко е лошо детето да реши, че може да направи нещо, ако победата за него е подарена. Ако не можело да губи и едва ли не ще е неспособно да научи слабите си страни. И прочие страшни работи, които не са логични и не се случват в реалния живот.
Да, съгласна съм, че за един възрастен
е много лесно да смачка едно малко дете в коя да е игра и да го накара да губи. По-точно, да го принуждава да бъде губещо. Може да прави това систематично. Но ефектът от такова действие ще е същият, какъвто е в една отвратителна ситуация, прилагана при дресурата на слоновете. Тя е следната:
Когато слончето е още малко и слабо, то било оковавано с огромна и тежка верига, от която нямало как да се откачи. Пространството му било ограничавано умишлено.
Слончето било смазвано от тежестта на веригата. Борило се с нея, но не можело да промени нищо и се научило да е губещо. С времето то порасвало. Ставало голям и силен слон, а тежката верига бива заместена от най-обикновено въже, което слонът с лекота би скъсал. Но това никога не се случва, защото слонът вече е свикнал до живот с ограничението и не посяга да скъса въжето. Така е научен от уроците да бъде едно губещо слонче.
Нещо подобно ще се причини на още неукрепналата психика на малко дете, ако то е системно приучавано да губи и как да губи. В един момент ще е вече възрастен човек, който не умее да си решава проблемите и не се стреми към победа. Не защото не може или защото няма капацитет да ги реши, а защото му е вкоренено от ранна детска възраст, че е губещ човек.
Моят съвет е точно противоположният.
Едно дете винаги трябва да бъде подкрепяно в стремежа му да спечели. Полезно е да му се обясняват най-добрите стратегии в една игра, които да го правят победител. Да се учи да анализира грешки в играта- своите и на другите, но не през призмата на горчивината от загубата, а през призмата на сладкия стремеж за победа. Трябва да почувства вкуса от победата и да го хареса. Да се стреми да я получи. Но най-вече, детето трябва да бъде оставено да бъде просто дете. Децата не живеят, за да печелят и губят. Децата просто се забавляват. Нека да не им се отнема това удоволствие. Само така те ще имат всички шансове да станат успешни хора, когато пораснат.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
