Нашата самооценка – (не) мога, (не) зная, (не) искам

Самооценката е съвкупност от мисли, чувства и мнението, което имаме за себе си. Доста от нас са с ниска самооценка. Причините за това могат да бъдат много.  С ниска самооценка често са хора, които са имали проблеми в детството (отхвърляне от семейството/приятелския кръг, били са по-пълни, съучениците им са се подигравали и т.н.). Взаимоотношенията в семейството оказват най-силно влияние върху самочувствието на едно дете. Ако родителите са обиждали децата си или са им вменявали чувство за малоценност, логично е те (вторите) да израснат с ниска самооценка. Тя води със себе си страх от провал, понижено самочувствие, „затвореност”, проблеми в комуникацията с останалите, „свитост”.

Хората с ниска самооценка не вярват в своите способности. Вярват, че от тях „нищо не става”, ще се провалят, ще им се присмеят. Често не осъзнават колко негативно мислят за себе си. Ключ към промяната обаче има. Стига човек да я пожелае. И да повярва в нея. Важен фактор – начинът, по който мислиш за себе си, се отразява върху начина, по който се чувстваш.

Нека да приложим няколко основни точки, които помагат за повишаване на самооценката:

·Спрете да се критикувате. 

Всеки прави грешки. Перфектни хора не съществуват. Все ще има нещо, в което няма да сте толкова добри, и все ще има нещо, в което ще се справяте чудесно.

·Напишете кои са вашите силни страни. 

В какво сте добри? Например – да рисувате, да танцувате, да пеете, да говорите пред голяма аудитория? Или в нещо друго? Помислете.

·Опитайте нови възможности. 

Не се страхувайте от промяна. Промяната често се свързва с провала – „щом дадено нещо е ново, аз няма да се справя”. Опитайте и може да останете приятно изненадани от резултата.

·Дайте си сметка какво може да промените и какво – не. 

Ако чувствате, че с вашия партньор не сте щастливи и сте в тази връзка просто по навик, какъв е смисълът тогава? Ако чувствате, че ставате стресирани сутрин при мисълта за работа (лоши взаимоотношения в работна среда, тежък физически труд, нежелание да работите точно това), какъв е смисълът тогава? И така нататък. Помислете за други възможни алтернативи.

·Поставяйте си цели.  

Направете си план „как да го направите” и какво се стремите да постигнете.

Например: „Поставям си за цел да тренирам по 30 минути всеки ден. Зная, че ще се справя и ще съм доволен/а от себе си.”

·Приемайте комплименти. 

Ако някой ви каже, че днес изглеждате хубави, не си казвайте: „Да, бе, да! Казва го просто така!” Това, че вие не виждате чара си в огледалото, не означава, че той действително липсва.

·Релаксирайте и се забавлявайте! 

Прекарвайте време с приятели, правете нещата, които обичате. Нека душата ви се чувства добре!

Автор: психолог Мария Коева

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/