За съжаление преди време видях новина за намерено мъртво бебе, зарязано до блок. Допълнителни данни за причината за смъртта на бебето не достигнаха до мен, но сюжетът е като че ли познат. И ме кара да рисувам в съзнанието си ужасяваща картина на малкото новородено бебе, оставено само на лошите климатични условия, ревящо за помощ, а няма кой да му помогне. И така, до ужасна и нелепа смърт! Или може би уличните кучета са му се нахвърлили и… Съзнанието ми не спира да рисува всички заплахи на улицата, които могат да убият безчувствено зарязаното беззащитно детенце!
Коя майка е способна да причини това на рожбата си?
Бедната такава? Или причината се корени другаде? Да, съгласна съм, че в България няма социална политика, създаваща условия за отглеждане на деца на това ниво, което би било добре за децата. Но факт е, че има много жени, които в бедност отглеждат децата си. Те не са тръгнали да ги зарязват. Нещо повече, те никога не биха го направили!
Тогава как да си обясним примерно случая с онази майка, която първо заяви как си изоставила мъничето, обявявайки пред медиите как решила, че го изоставя “като кученце”, а после се изказа, че то било грешка и всъщност от бедност било, в момент на слабост някаква и на това нелепо оправдание искаше да се върне детето при нея.
После един психолог се изказал как би било добре да се върне детето при такава майка, а някои хора взеха от съчувствие да събират пари за нея, което не решава проблемът на бебето с неглижирането от страна на неговата майка и не гарантира, че утре тя пак няма да го изостави, за да изпроси така пари, като при подобно развитие на обстоятелствата това бебе може да няма късмета да оцелее при изоставянето. Колегата ще ме прощава, но тази жена е опасна за детето си.
Практиката с изоставянето на невръстни се зачестява.
Това повдига редица въпроси. Например кой носи отговорност и какви мерки се вземат превантивно, за да не се стига до там.
За да се намери отговор, трябва да се вгледаме в основите на самото ни общество. Преди време един португалски професор по социални дейности направил изследване на южните и източните нации в сравнение със северните и западните. Стигнал до извода, че те се отличават по отношение на сплотеността и колективизма. Южните и източните нации са по-сплотени и солидарни, по-колективно действащи, със съседска солидарност. В западните и в северните нации такова нещо липсва, но има силни държавни устройства, които го компенсират.
Къде би застанала българската нация? Очевидно не сме сплотени. Съседски общности също няма. Всеки се затваря в себе си. Държавата не компенсира това. Чак когато се появи огромен или дори трагичен ескалирал проблем, се започва да се прави каквото и да било. Освен, че тогава обикновено е късно, т.е. няма никаква превенция, то обикновено и се търси на кой да се прехвърли вината. Следва моделът: “Предай вината нататък”.
Оказва се, че за проблемите с бедността, разпадащите се семейства, отглеждането на деца в опасна за тях среда на жестокост и често пъти на аморалност, неглижирането на деца и още куп други проблеми, виновните са все някъде другаде. Разпадът на това ниво на основна съставна на обществото води закономерно и до разпад в самото ни общество. Неправилна е тенденцията на разрастващата се жестокост по отношение на децата. Не е редно и за проблемите на такива деца да се споменава само на празниците или когато вече е станало твърде късно да им се помогне.
Какво би могло да се направи?
Като за начало може да спрем да предаваме вината нататък. Трябва да се изискват от всички нас адекватни мерки за защита на детството и на семейството/съжителството на семейни начала.
Автор: психолог Людмила Боянова
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
