За разводите

“Има много деца, които страдат от това, че родителите им са разведени. Но има много повече, които страдат от това, че родителите им не са разведени.” 
Ерих Кестнер  “Антон и Точица”

 

Идеята за тази статия ми дойде от постоянните реплики от близки и познати, че с бившия ми съпруг не се държим като “нормални” разведени. Или иначе казано, не се плюем и не си подливаме вода системно.

Като се има в предвид, че всяка втора двойка се развежда, а аз изобилствам с приятели и познати, имам доста богато наблюдение над разведени двойки. Но се сблъсквам с почти едно и също. Но нека ви разкажа.

Приятелката ми А. се развежда. За да накаже неверният си мъж, го лишава от срещи с детето. В същото време води безкрайни дела за нереално висока издръжка. Прави го с цел да му смъкне кожата от гърба, както тя сама се изразява.

Друга приятелка Г. пък учи детето постоянно да иска от баща си да му купува разни неща и да му хленчи за пари все едно е банкомат.

Трета на бала на сина си му поставила условие, че ако посмее да покани баща си на бала, тя ще си тръгне демонстративно. Само се чудя кого е наказала, бащата или детето си?!

Четвърта пък на сватбите на децата си през цялото време ревала, понеже те поканили и баща си с новата му жена. После се чуди защо никое от децата и не иска да живее със семейството си при нея при условие, че жилището и е голямо.

Вече споменах, че и аз съм разведена, но съм от тези разведени, дето не са от “нормалните”.

По време на развода като всяка жена и аз исках да унищожа само с поглед мъжа си. Но в същото време не исках детето ми да страда от нашата раздяла и… И си преглътнах злобата и седнахме с бившия ми вече мъж да обсъдим бъдещето на нашето дете. Разбрахме се, че ние колкото и да се мразим, пред сина ни никой от двама ни не трябва да плюе другия. Също така да следим и близките ни да не го правят и да не опитват да настройват детето срещу единия или другия. Следващото, за което се разбрахме е, че и двамата ще даваме най-доброто от себе си, за да порасне детето ни спокойно и обичано без развода ни да му се отрази по какъвто и да било начин на психиката.

Повярвайте, никак не беше лесно да слушам как синът ми хвали баща си и разправя колко добре си изкарали, при условие, че ми иде да изкрещя, че баща му е идиот. Предполагам и за баща му не е било, но удържахме.

След време и аз, и баща му, създадохме нови семейства. Пак не ни е било лесно да внушим на детето си да уважава новата половинка на другия си родител. Но в името на обичта си към това дете, се справихме. И докато повечето ми познати се жалват, че децата на новите им половинки им отговарят и не позволяват да им се прави забележка под предлог: “Ти не си ми родител и няма да ми държиш сметка!”, то моят син не си е позволявал да каже нещо такова нито на жената на баща си, нито на моя мъж.

На бала му го изпратихме и четиримата. Синът ми беше щастлив и обясняваше на съучениците си, че има два комплекта родители и се чувства обичан. 

До онзи момент с баща му правехме най-доброто за сина си, но така и не бяхме си простили един на друг грешките. Определено се недолюбвахме. Тогава на бала осъзнахме, че е време да си простим и да се поздравим, че успяхме да си опазим психиката на детето здрава.

Та, не зная какво мислите, но аз съм щастлива, че не съм от “нормалните” разведени, които съсипват психиката на децата си, в стремежа си да наранят бившата си вече половинка.

Автор: Водеща семинари Цветана Вълчанова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.