Досиетата Х- или за “БЕДНИТЕ” пенсионери…

Не отричам, че в България има много бедни пенсионери с малки пенсии, които едва свързват двата края и живеят в мизерия. Тези бедни хора обаче са скромни и горди и не се оплакват, а си носят кръста мълчешком. Не за тях става дума.

Имам предвид онези другите, дето реват с пълно гърло, а всъщност… Всъщност отивам на магазина за хляб и наблюдавам следната картинка. Баби и дядовци пълнят торбите като да са не пенсионери, а милионери. За капак на касата си купуват и по 5 до 10 лотарийни билета. Те само за лотарийните билети дават между 20 и 30 лева дневно. Как тогава да повярвам, че са бедни? Говорих с продавачките на няколко квартални хранителни магазина. Те ми потвърдиха, че пенсионерите ежедневно харчат суми за лотария, които един работещ човек не може да си позволи.

Друго, което установих наскоро и случайно, но нали съм любопитна и разрових. Кафенетата в града всяка сутрин са пълни с пенсионери, седнали на чай с ром или коняк. И като казвам пълни, имам в предвид точно това – пълни до степен да няма място за други посетители. Разговарях с барманите на повечето кафета в града и казаха, че това е ежедневие и пенсионерите са по-качествени клиенти, понеже не пият само кафе като работещите, а консумират  алкохол, пасти, ядки и т.н. Аз работя и въпреки всичко не мога да си позволя всеки ден да сядам на кафе. Как тогава “бедните” пенсионери си позволяват?

И накрая, а всъщност и това което ме провокира да напиша материала, винаги в пиковите часове маршрутките са пълни с пенсионери. Сутрин тръгнеш за работа, маршрутката пълна с пенсионери и ако не успееш да се напъхаш закъсняваш. По обяд и вечер е същото. А когато попиташ въпросните пенсионери толкова ли бърза работа имат, че не могат да изчакат час – два се оказва, че могат, но не искат.  От разговорите ми с разни пенсионери рано сутрин по маршрутките оставам с впечатление, че го правят нарочно. Като че ли им доставя удоволствие да тормозят по-младите.

Това им поведение ми напомня как като по-млада, бременна в последния месец и едва държейки се на крака, ползвах градския транспорт и две баби ме овикаха, че не ставам да им направя място под предлог, че то никой не ме е карал дете да правя, но съм длъжна зле или не, да направя място на стар човек в автобуса.

Вече не правя място на пенсионерите. Доброто възпитание ме кара да стана, но инатът ме възпира. Щом те не могат да се съобразят в пиковите часове да не пълнят градския транспорт, то и аз не искам да се съобразя с тяхната старост. Да не говорим, че връщайки се от работа съм с отекли крака и единственото, което искам, е да седна.

Но да се върнем на темата. Бедни ли са българските пенсионери или не? И ако са бедни, как имат пари за ежедневни посещения на кафетариите и за количества лотарийни билети?

Този въпрос с бедността на пенсионерите ни си е направо “Досиета Х”.

 

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.