Досиетата Х- или за “БЕДНИТЕ” пенсионери…

Не отричам, че в България има много бедни пенсионери с малки пенсии, които едва свързват двата края и живеят в мизерия. Тези бедни хора обаче са скромни и горди и не се оплакват, а си носят кръста мълчешком. Не за тях става дума.

Имам предвид онези другите, дето реват с пълно гърло, а всъщност… Всъщност отивам на магазина за хляб и наблюдавам следната картинка. Баби и дядовци пълнят торбите като да са не пенсионери, а милионери. За капак на касата си купуват и по 5 до 10 лотарийни билета. Те само за лотарийните билети дават между 20 и 30 лева дневно. Как тогава да повярвам, че са бедни? Говорих с продавачките на няколко квартални хранителни магазина. Те ми потвърдиха, че пенсионерите ежедневно харчат суми за лотария, които един работещ човек не може да си позволи.

Друго, което установих наскоро и случайно, но нали съм любопитна и разрових. Кафенетата в града всяка сутрин са пълни с пенсионери, седнали на чай с ром или коняк. И като казвам пълни, имам в предвид точно това – пълни до степен да няма място за други посетители. Разговарях с барманите на повечето кафета в града и казаха, че това е ежедневие и пенсионерите са по-качествени клиенти, понеже не пият само кафе като работещите, а консумират  алкохол, пасти, ядки и т.н. Аз работя и въпреки всичко не мога да си позволя всеки ден да сядам на кафе. Как тогава “бедните” пенсионери си позволяват?

И накрая, а всъщност и това което ме провокира да напиша материала, винаги в пиковите часове маршрутките са пълни с пенсионери. Сутрин тръгнеш за работа, маршрутката пълна с пенсионери и ако не успееш да се напъхаш закъсняваш. По обяд и вечер е същото. А когато попиташ въпросните пенсионери толкова ли бърза работа имат, че не могат да изчакат час – два се оказва, че могат, но не искат.  От разговорите ми с разни пенсионери рано сутрин по маршрутките оставам с впечатление, че го правят нарочно. Като че ли им доставя удоволствие да тормозят по-младите.

Това им поведение ми напомня как като по-млада, бременна в последния месец и едва държейки се на крака, ползвах градския транспорт и две баби ме овикаха, че не ставам да им направя място под предлог, че то никой не ме е карал дете да правя, но съм длъжна зле или не, да направя място на стар човек в автобуса.

Вече не правя място на пенсионерите. Доброто възпитание ме кара да стана, но инатът ме възпира. Щом те не могат да се съобразят в пиковите часове да не пълнят градския транспорт, то и аз не искам да се съобразя с тяхната старост. Да не говорим, че връщайки се от работа съм с отекли крака и единственото, което искам, е да седна.

Но да се върнем на темата. Бедни ли са българските пенсионери или не? И ако са бедни, как имат пари за ежедневни посещения на кафетариите и за количества лотарийни билети?

Този въпрос с бедността на пенсионерите ни си е направо “Досиета Х”.

 

Автор: водеща семинари Цветана Вълчанова

Сподели това в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.